no-image
Национална конференция на тема „Да опазим децата на България – Насилието сред и върху деца и младежи”, 29.04.2010г. Заключителен документ.

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ 

Да опазим децата на България – насилието сред и върху деца и младежи

Участниците в нея се договориха за политики и действия за създаване на подходящ обществен и институционален климат на нетърпимост към насилието и респект към правата на детето

При изключителен интерес от страна на институции, неправителствени организации, граждани и медии премина проведената на 29 април в столичния хотел „Шератон” Национална конференция „Да опазим децата на България – насилието сред и върху деца и младежи”. Организирана от Националния съюз „Безопасност и охрана” /НСБО/, Синдиката на българските учители /СБУ/ и Столична община, под патронажа на омбудсмана на Република България Гиньо Ганев, конференцията бе подкрепена от Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието, младежта и науката. Тя е петият етап на Националната кампания “Да опазим децата на България” на НСБО и СБУ, чиято цел е да се даде организиран израз на участието на гражданското общество в разрешаването на този общественозначим проблем и да се потърсят пътища за преодоляването му.

Целта на Националната конференция „Да опазим децата на България – насилието сред и върху деца и младежи” бе обсъждането на необходими мерки и действия за създаване на подходящ обществен и институционален климат на нетърпимост към насилието и респект към правата на детето, постигане на европейски стандарти и прилагане на европейски практики. В представителния форум взеха участие Гиньо Ганев, омбудсман на Република България, Янка Такева, председател на СБУ, Румен Ралчев, президент на НСБО, Николай Ненков, вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Огнян Стоичков, председател на парламентарната Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, доц.д-р Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, Деяна Костадинова, съветник в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов, Данаил Кирилов, областен управител на София – град, Красимир Живков, областен управител на София – област, Таня Радочай, представител на УНИЦЕФ за България, Константин Томанов, секретар на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /ЦКБППМН/ при Министерския съвет, Даринка Янкова, главен секретар на Държавната агенция за закрила на детето, Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии /СЕМ/, Мария Минчева, директор на дирекция “Образование” в Столична община, Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, представители на Столична дирекция на вътрешните работи, народни представители, председатели и експерти на държавни агенции, на Националното сдружение на общините в Република България, Национално представителство на студентските съвети, на Националната мрежа за децата, Асоциация „Анимус” – България, (която поддържа национална гореща линия за деца в риск), Ротари клуб – България, на научни институти, неправителствени организации, научни работници, училищни настоятелства, учители и ученици, граждани,  медии, и др. Тук бяха и учениците от столичното 7 СОУ “Св. Седмочисленици” и тяхната учителка Виолина Попова, които неотдавна проведоха открит урок “Кои са факторите за насилие сред децата и учениците”. 

По време на форума, чийто модератор бе председателят на СБУ Янка Такева, бяха представени конкретни идеи за справяне с насилието сред и върху деца и младежи, за отговорностите на семейството, институциите, неправителствения сектор, медиите и обществото, както и възможностите за насърчаване сътрудничеството и координацията между държавни, общински и граждански структури в борбата с насилието. Сред основните теми, които бяха дискутирани са: „Насилие сред и върху деца и младежи – констатации и причини” и „Форми на превенция и контрол срещу насилието”, където бяха широко обсъдени въпроси, свързани с ролята и мястото на семейството и училището и институциите, проблеми за системата за закрила на детето и насилието, с децата като извършители и пострадали, психологическите особености на сексуалното насилие над деца, необходимостта от промени в системата за закрила на детето и др.

По време на форума бяха разгледани редица проблеми, отнасящи се до отговорностите на семейството, причините, пораждащи насилие сред и върху деца, капацитета на системата за закрила на детето, както и конкретни идеи за превенция и справяне с насилието над деца и младежи. Изразена беше воля за насърчаване на сътрудничеството и координацията между държавни, общински и граждански структури в борбата с насилието.

„Темата, която се разглежда на тази маса, е дълбоко национална. Няма самота в каузите, особено в тези, които по своето наименование и съдържание изискват събирането на усилията на цялото общество – каза във встъпителните си думи при откриване на форума Гиньо Ганев, омбудсман на България. – Европейският съюз, чиито пълноправен член е и страната ни, е съюз не толкова на държави и на нации, колкото съюз на ценности. На върха на тази система от ценности наречена ЕС, са правата на човека, схванати като достойнство. Те включват и проблема, който ни е събрал днес – правата на децата. Когатоправихме заглавието на конференцията, сложихме тези две съчетания – насилие сред децата и върху децата, защото насилието сред децата е част от имитацията на насилието върху децата.” Важно е да чуем децата, но да очакваме сами да защитават правата си, е наивно. Главното е обществото да изпълнява своя дълг към тях, напомни Гиньо Ганев. “Органите и институциите на държавата имат безусловно задължение да спазват и защитават правата на децата, но духът на противопоставяне е по-важен от каталога на действията. Насилието никога и с нищо не може да бъде оправдано. Вероятно  днес всяка от институциите ще изреди списъци от собствени мерки, но по-важното е оттук да излезем с дух на нетолерантност към посегателството върху деца и млади хора, което казано с юридически термин, е активна воля”, заяви той. Като основна цел на кръглата маса той определи формирането на идеи, които да се трансформират в държавни и обществени политики.“Искам да говорим за събиране на силите и съчетаване за действията – каза в заключение Гиньо Ганев. – Ако стигнем до това разбиране за координацията, мисля, че ще сме постигнали най-важното. Мисля, че от събирането на усилията, след като напуснем тази маса, трябва да останат механизми, не непременно административни. Тогава ние ще сме оправдали най-голямата дефиниция за модерното цивилизовано и демократично общество. Знаете ли каква е тя? Умението да се общува.” 

Темата на настоящата конференция се отличава със своята актуалност, подчерта в своето приветствие доц. д-р Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката. Той припомни, че за първи път през 1998 година Световната здравна организация признава училищното насилие като проблем, разпространен навсякъде, където има масово образование. “Агресивното поведение, всъщност е деструктивен защитен механизъм – каза в своето експозе министър Сергей Игнатов. -Отношенията на насилие в обществото пораждат като отговор агресивно поведение в децата и младите хора, а това класифицира явлението като социално заболяване. Така се създава порочен кръг – насилието поражда насилие и усилва насилствения отговор. Прилагането на наказания и репресивни мерки не разрешава проблема. Тъкмо обратното – увеличава насилието сред младите хора и се стига до стряскащи драстични постъпки на младия човек, който цели, без да съзнава това – постигането на власт или отмъщение. Насилието и страхът от насилие, също така силно намалява качеството на живот и то може да бъде погубено за постиженията на младия човек в училище или университета. И може да го накара да отсъства или да спре въобще да посещава учебния процес. За съжаление, когато в българското училище се заговори за насилие, най-често се имат предвид само преките физически действия. Не трябва обаче да остават незабелязани скритите системи на насилие, които нямат пряк или непосредствен физически еквивалент, като слухове, заплахи, изнудвания, подигравки, изолация, дискриминация на определени деца или групи. Злоупотребата с определени властови позиции, с цел принуда към определено действие или действия. Най-широко разпространени между децата са социалното и психичното насилие, което и най-често остава незабелязано от страна на възрастните. Крайните прояви на физическо насилие са редки, но ние най-често започваме да мислим за насилието само в този вариант, когато става дума за пряк физически контакт. Училището може да се бори с насилието само като част от широка мрежа от институции, в която то е централен, но в никакъв случай самотен участник. Училището следва да бъде част от средата, в която децата се учат да изграждат себе си, като уверени и конструктивни личности, способни да управляват своя живот и нещата около себе си. Защото проблемите на училището са в огромната си част проблеми на общността, в която функционира училището. Програмите, които се прилагат в училищата, се разработват в няколко ключови сфери – развитие на личните и социалните умения, прилагане на цялостни общоучилищни програми, програми, насочени към конкретни целеви групи и към проблемно поведение, програми за развитие на нови поведенчески стратегии, развитие на мрежа от образователни и социални услуги за децата и семействата, които живеят в ситуации на насилие. Във всички случаи най-лошият сценарий е, когато насилието остава незабелязано и за него не се говори, защото насилието е индивидуален проблем на взаимодействието със средата. Затова приветствам тази конференция. Благодаря специално на г-жа Янка Такева, която преди няколко месеца ме покани. И се надявам, чрез тази конференция да се утвърди нуждата от говорене и предприемане на действия по проблема.”

Румен Ралчев, председател на Националния съюз „Безопасност и охрана”/НСБО/ приветства присъстващите с „добре дошли” и им благодари за съпричастността към идеята и движението „Да опазим децата на България”. НСБО в лицето на хилядите си членове съвместно със Синдиката на българските учители, с подкрепата на множество неправителствени организации изразяват волята на гражданското общество за разрешаването на този общественозначим проблем, чието решаване се превърна за нас в дългосрочна задача” – изтъкна Румен Ралчев. По-нататък той презентира дейностите на Национална кампания “Да опазим децата на България”, чийто първи етап стартира през2006 г. с национално съвещание, в което участват представители на МВР, МОН, кметовете на София, Плевен, Русе, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Смолян, Силистра, Добрич, Ловеч, Сливен и Благоевград. По време на първите два етапа на програмата се включватнад 1500 директори и учители от страната инад 250 директори и преподаватели от София.Направените над 400 предложения са обобщени и предоставени на председателя на Народното събрание. Паралелно с това стартира програмата „Помогни да премина безопасно” с практическа насоченост в София, Варна и други градове на страната. Идеята намира място в проект, който се изпълнява чрез Агенцията по заетостта, респективно Бюрата по труда. Следващият, трети етап, е проведената Национална конференция „Училищните настоятелства – демократични граждански структури”.  В тази форма на обучение взимат участие над 200 представители на училищните настоятелства от София и страната. Четвъртият етап на националната програма „Да опазим децата на България” е под наслов „Училище и спорт без насилие и опиати”. НСБО И СБУ организират турнир по тенис за купата на двете организации и други изяви в София.

„Да се надявам, че това, което е заложено като очакване в днешната конференция ще бъде оползотворено и ние всички ще се обединим около заключителен документ, за да изградим една стройна система, подпомагана не само от държавните институции, но и от Парламента, от настоятелствата, от гражданското общество като цяло, за да може насилието между и над децата и младежите да бъде постепенно редуцирано до минимални размери” – призова председателят на НСБО.  

 „Проблемът с насилието между и върху деца не е от днес. Време е политическото говорене да се превърне в реални действия – законодателни и институционални” – с тези думи започна изказването си Огнян Стоичков, председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към 41-то Народно събрание на Република България. По-нататък той обоснова необходимостта от промяна на законодателството, свързано със закрилата на децата, например на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е твърде остарял и не отговаря на съвременните реалности; от нормативна уредба, която да направи по-ефективна дейността и координацията между съответните структурни звена; от наличието на компетентни кадри, които обгрижват децата и т.н. Проблемите с насилието между и върху деца не са проблеми на децата, а наши проблеми” – изтъкна Огнян Стоичков. Заедно с него в конференцията участва и Ирена Соколова, член на Комисията по образование, експерти.

Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика съобщи, че в ръководеното от него ведомство е сформирана работна група за промяна на законодателството в политиките за децата и семейството. В нея са включени представители на различни държавни институции, парламента и неправителствени организации, които ще разработят измененията до края на тази година. Министър Младенов запозна участниците с подписаното по негова инициатива споразумение за сътрудничество за координиране на работата на структурите на местно ниво за подкрепа на деца, жертви или в потенциален риск от насилие и при кризисна интервенция. МТСП развива и социални услуги за жени и деца, жертви на насилие и трафик. В кризисните центрове жертвите на насилие получават освен психологическа и социална подкрепа и подслон. Разкритите кризисни центрове в страната са с капацитет 101 места, а центровете за обществена подкрепа са с 1 960 места.

Подкрепа за инициативата на СБУ и НСБО изрази Данаил Кирилов, областен управител на София – град. “Безпокоим се от тенденцията да се утвърждават агресивните модели сред децата – каза той. – Очакваме институционални мерки и програми по проблема, но не бива да се забравя, че отговорността е на родителите да изграждат ценностни модели у децата си.” Данаил Кирилов увери организаторите, че областната управа ще намира начини да използва в работата си препоръките и добрите практики на Националната конференция.

“Тази конференция още веднъж категорично ни напомня, че каквито растат децата ни, такова ще е и нашето бъдеще”, каза Красимир Живков, областен управител на София – област. Той подчерта, че в работата си областната управа, в чиято територия се намират 184 населена места и много учебни заведения, ежедневно се сблъсква с дискутираните на конференцията проблеми. Красимир Живков запозна присъстващите с програмите, свързани с децата и младите хора, по които областната администрация работи заедно с други институции и изтъкна важността на постоянните съвместни целенасочени усилия от страна на институции, неправителствени организации и личната отговорност на всекиго за решаване на проблема, свързан с насилието и преодоляване на последиците от него. Янка Такева подчерта, че Синдикатът на българските учители подготвя конференция за факторите за качествено образование, която ще бъде проведена съвместно с областните администрации на София – град и София – област.

Таня Радочай, ръководител на представителството на УНИЦЕФ за България поздрави организаторите на конференцията за предоставената възможност да се припомни на обществото проблемът за насилието и ангажираните с неговото решаване институции да препотвърдят своя ангажимент да защитават по-добре децата. Тя говори за различните лица на насилието, причините за неговото пораждане и необходимостта от тяхното изучаване, за да бъде то предотвратено. Представителя на УНИЦЕФ в България разказа за създадения горещ телефон, като един модел за предотвратяване на насилието. Националната линия за деца 116 111 цели да консултира, информира и насочи към адекватни специалисти и програми деца и тийнейджъри. Линията е насочена преди всичко към самите деца, но и към техните родители и близки, както и професионалисти, работещи с деца, които търсят консултация или информация по проблемите на децата. Общият брой на обажданията за периода от 14.10.2009 до 31.03.2010 е 40 592. Те са свързани и със специфични проблеми като домашно или сексуално насилие. Съобщенията за училищен и психически тормоз са с относително малък процент, но те се отличават със своята тежест и често имат продължение: т.е. обаждащият се звъни отново и има потребност от подкрепа и търсене на повече варианти за разрешаване на проблема. Към 27.04.2010 г са подадени 98 сигнала към отделите “Закрила на детето”съобщи Таня Радочай.

Работата на конференцията продължи по два тематични панела: „Насилието върху деца и младежи – констатации и причини”,

бе темата на първия от тях

За мястото и ролята на училището не само като институция, която дава знания за света, но и формира отношение към него, говори Цонка Кенарова, директор на дирекция ДОПР в МОМН. Тя представи политиките и основните цели на Министерството на образованието за превенция на агресията и насилието в контекста на стратегическите документи:  Национална стратегия за детето 2008-2017 г. и Националната програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в Република България (2009-2013 г.). Беше поставен акцент върху квалификацията на педагогическите кадри. До този момент 1814 учители са преминали през различни форми на обучение; 300 педагогически съветници, обучени да прилагат програми за превенция на насилието и за партниране с външни на училището служби и организации; изградени са  28 екипа на областно ниво за прилагане на програми за превенция на насилието; обучени са 700 педагогически съветници за прилагане на програми за дисциплиниране. Цонка Кенарова представи и някои новаторски идеи в политиката за превенция: Осигуряване на общодостъпност и качество на предучилищното възпитание и подготовка и училищното възпитание и образование; Създаване на стандарти за възпитателно въздействие и подкрепа, за включващо образование и училищна среда, както и материално-техническо обезпечаване.

„Децата и насилието – извършители и пострадали” бе темата на лекция, свързана с анализ на изследване, представена от ст.н.с. д-р Нина Белова от Научно-изследователския институт по криминология и криминалистика на МВР. Насилието, извършвано от малолетни и непълнолетни, е важен индикатор за състоянието на цялото общество, поради което през последните години е обект на особено внимание във връзка с голямата динамика на обществения живот, подчерта тя. 

Ст.н.с. д-р Нина Белова каза, че според полицейската статистика няма нарастване на детската престъпност. През последните години дори е налице лек спад. Коефициентите, показващи степента на криминализиране, също не показват нарастване. Неблагоприятните промени, свързани с проявите на насилие при децата, се отнасят главно до увеличаване на тежестта на деянията и хладнокръвието, с което са извършени, както и снижаване на възрастовата граница при децата, които извършват насилие. В детската среда все по – често се наблюдава търпимост и дори толериране на насилието. “Сред факторите от социалнопсихологичен тип, предизвикващи насилие, на първо място трябва да се посочи ширещата се агресия в обществото – от знакови убийства, извършени на улиците или в жилищни домове до по-лека вербална и физическа агресия в ежедневието – каза ст.н.с. д-р Нина Белова. – Общото загрубяване на нравите се отразява неблагоприятно върху поведението на подрастващите чрез подражание и създаване на култ към грубата сила. Децата обясняват агресивното си поведение с необходимостта да се адаптират към социалната среда и да оцеляват в нея.” Сред криминогенните фактори са: чувството на несигурност и изоставеност у децата, вкл. и поради това, че подрастващите често не виждат ясна социална и лична перспектива; консуматорските нагласи, които много често са свързани с егоизъм и безотговорност както към другите, така и към себе си; социалнопсихологичните стереотипи, свързани с нетолерантност към различието; конфликтите в семейството, чиято екстремна проява е домашното насилие, често превръщащо се в модел на поведение, предаван от поколение на поколение, и реализиран не само в семейна среда, но и извън нея; влиянието на филмите и електронните игри, свързани с насилие. За превръщането на виртуалното насилие в реално обаче обикновено са нужни и други предпоставки, уточни ст. нс. д-р Нина Белова. Най-често това са: чувство за малоценност, самотност и изоставеност, завист към успяващите, стремеж към отмъщение за причинени унижения. Пристрастяването към електронни игри може да стимулира детската агресия не само чрез подражание. Такъв стимул могат да бъдат и игри, в които няма насилие. Ограничаването на реалното общуване за сметка на виртуалното води до загуба на чувство за реалност и до липса на задръжки. Сред факторите от социален тип се откроява обедняването и маргинализирането на цели прослойки от населението. Рискова група са и част от децата, които произхождат от заможни семейства с висок социален статус. Агресивните прояви при тях често са резултат от разглезеност, високомерие и чувството за безнаказаност. Големите социални различия имат криминогенен ефект най-вече поради факта, че се възприемат като несправедливи. Слабостите в работата на училището се отразяват много силно върху развитието на децата и върху тяхното поведение, тъй като то е един от водещите  фактори в процеса на социализацията им. Трябва обаче да се отбележи, че голяма част от факторите за насилието, извършвано от деца, се проявяват в училището, без да се генерират там. Фактор за насилие сред децата е подценяването на агресивното поведение в детските градини. Липсата  на достъпна психиатрична помощ също може да бъде посочена като фактор за насилие, извършено от подрастващи. Фактор със силно изразено криминогенно действие е злоупотребата с алкохол и наркотици. Сериозен проблем представлява виктимизирането на деца. Всичко това налага превантивната работа за ограничаването на насилието да бъде системна и гъвкава, като започне от най-ранна възраст, подчерта ст.н.с. д-р Нина Белова. Тя акцентира, че децата, извършили противоправни деяния не могат да бъдат наричани престъпници, тъй като в известен смисъл те също са жертви.

Няма нищо по-важно от това, детето да живее в комфорт в ранните си години, каза Ирена Соколова, народен представител в 41-то НС, която разгледа значението на редица стереотипи в отглеждането на децата и отражението им върху личността и поведението. В тази връзка тя подчерта и че е необходимо младите хора у нас да бъдат обучавани в уменията да бъдат родители.

Моралът е в основата на развитието на личността и на обществото, каза председателят на СБУ Янка Такева. Тя напомни за великия педагог Ян Амос Коменски и неговия завет, че за да не бъдат децата обекти и пациенти на различни институции, те трябва да са обгрижвани в семейството и в училището. Припомни статистическите данни, които показват, че през 2008 г. над 51,2% от децата са родени в непълни семейства. За близо 16% от учениците почти няма кой да се грижи, защото техните родители работят в чужбина, около 20%, които подлежат в училищна възраст, не посещават учебни заведения, а родителите не спазват законите в страната. Институциите, които отговарят за проблемите на децата, трябва да взимат решения и изработват политики за намаляване действието на факторите, за които говорихме, за да не правим децата още от ранна възраст престъпници или пациенти на психотерапевта или психолога. “Тук, разбира се – подчерта Янка Такева – е голямата роля на училището, за която Коменски казва: “Ако държавите създаваха условия за обгрижването на децата в училище, може би по-лесно ще се справяме с негативните проблеми, които са неизбежни в развиващите се общества, но могат да бъдат сведени до минимум.”

“Преди всичко трябва да се върне доверието на учителя в собственото му призвание” – каза Виолина Попова, създател и дългогодишен директор на столичната Втора английска гимназия, учител в 7 СОУ “Св. Седмочисленици” в София. – Трябва да върнем вярата на младите хора, че училището е храм, да върнем доверието на ученика към учителя и на родителя към училището”. “Агресията никога не е еднопосочна и никога не бива да се търси само в едната страна – сподели Янислав Стойчев, един от учениците на Виолина Попова. – Именно неразбирането на тази зависимост създава среда агресията да е печеливша в живота на хората. Желанието да се доминира, от възпитанието на децата от малки в желание за доминиране над другия, води до това някои да успяват, а други да стават жертви или насилници. А в крайна сметка всички са жертви.”

Н.с. II Даниела Кузманова, от Института по психология към МВР говори за„Психологическите особености на сексуалното насилие на деца”. Основни акценти в доклада бяха психологичните последствия от сексуалното малтретиране; защитните механизми и други поведенчески индикатори и проблеми при сексуално малтретираните деца, както и възрастовата специфична характеристика на симптомите.

Даринка Янкова, главен секретар на Държавната агенция за закрила на детето представи Споразумението за сътрудничество и координиране на работата на териториалните структури  на органите за закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и при кризисна интервенция. Основната му цел е подобряване ефективността в работата по закрила на детето на местно ниво, за предприемане на бързи, адекватни и координирани действия за закрила на дете в риск. Споразумението обединява ресурсите и усилията, регламентира отношенията между страните, с оглед създаване на  мултидисциплинарни екипи на местно ниво, с център дирекциите „Социално подпомагане” към отделите за „Закрила на детето”, които включват представители на изпълнителната власт и на местната власт.

Темата на втория дискусионен панел бе  

„Форми на превенция и контрол срещу насилието сред и върху децата”

С възможностите и работата на Националната линия за деца 116 111, която цели да консултира, информира и насочи към адекватни специалисти и програми деца и тийнейджъри, запозна присъстващите Катя Кръстанова от Асоциация “Анимус”. Различни аспекти на престъпността сред малолетни и непълнолетни деца, разгледа Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Янита Манолова, заместник-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, в презентацията на тема: “Насилието сред деца – анализ, общи характеристики и тенденции” представи развитието на системата за закрила на детето и основни тенденции за усъвършенстването й. Росица Димитрова, директор на дирекция “Социални дейности” в община Велико Търново, представляваща НСОРБ, разказа за опита на общините в тази сфера и анализира взаимодействията между децата, жертви на насилие, семейството и отделите за закрила на детето в общините, като даде възможни конкретни насоки за работа.

Темата за “Ресоциализация на ученици от маргинални групи чрез извънкласни форми на работа”, разгледа генерал-майор о.р. доц. д-р Валери Лазаров, директор на Института за стабилност, София. Ограничаване възпроизводството на маргинали в периода на училищното образование; преки мерки за ограничаване възпроизводството на маргинали в периода на училищното образование; вътрешни стимули срещу възпроизводството на маргинали – ресоциализация; механизъм и ресурси за ресоциализация; инструменти за намаляване възпроизводството на маргинали, бяха сред разгледаните от него теми. 

Светослав Станков, представител на студентската младеж, разгледа темата за мерките за контрол и превенция срещу насилието. Той предложи поглед върху някои аспекти на реалната ситуация и мерките, които могат да бъдат взети за подобряването й.

Георги Богданов представи становище на Националната мрежа за децата и 112 неправителствени организации за необходимите промени в системата за закрила на детето. Те са насочени къмреформиране на системата за закрила на детето;изграждане на капацитет на отделите за „Закрила на детето”;обучения на всички специалисти, работещи с деца и семейства; разкриване на социални услуги в общността с нарастващ темп;социално подпомагане, като се въведе работата по случай.Няма идеални политики. Има политики, които постигат определени цели в дадени ситуации” – заключи Георги Богданов. 

Сегашната финансова и икономическа криза е в резултат на човешката алчност и ние трябва да помислим в каква среда живеем и какви ценности изграждаме у децата си, каза Христо Монов, доскорошен заместник-председател на ДАЗД. Той добави, че страната ни се нуждае от нов, по-общ закон за семейството и подчерта, че работата на институциите и положението с насилието сред децата и в обществото, може да се подобри ако по-добрият интерес на детето се превърне в нравствена позиция при всеки акт на институциите и на отделния гражданин. Медиите да станат част от учебните програми в средното училище, Георги Лозанов, председател на СЕМ, който разгледа различни аспекти на темата за отношенията между медиите и децата. Рада Алексиева, председател на училищното настоятелство от столичното 88 СОУ сподели успешни практики в своята работа, партнирайки си с родителската общност и с неправителствени организации за интегриране на деца от различни етноси. Д-р Юлия Николова от Ротари Интернешънъл клуб София, подчерта, че в основите на насилието е болестта на духа и разказа за добри практики на клуба “Млад рицар” за възпитание на децата и преодоляване на агресията и насилието сред тях. За ролята на културата и необходимостта от елементарни знания за самоконтрол у хората, за да не се стига до актове на насилие, говори Георги Георгиев от 7 СОУ. Има огромна бездна между родителите и децата, между младите и възрастните, между различните поколения, каза съученикът му Антъни. Той подчерта, че: “Ако искате да успее каузата на тази конференция, добро начало е да се обърне по-голямо внимание на детето”.

Правителството да приеме ясна национална, политическа декларация по отношение на насилието сред и върху деца и млади хора. Да се създадат условия за съчетаване на държавната воля с инициативите на гражданския сектор и да се формулират ясни политики, програми с измерими резултати и планове, бяха сред основните препоръки на участниците в Националната конференция. Децата и младежите да бъдат разумно въвлечени в действията относно насърчаването и създаването на стратегии за борба с насилието сред и върху деца и млади хора. Да бъдат привлечени родителите като партньори на училището, институциите и социалните служби – с цел да се консолидират усилията на всички институции и граждански структури. Да се увеличи ролята на гражданското общество чрез: устойчиви гаранции за осъществяването на граждански контрол, координация на действията за създаване и прилагане на интегрирани политики; укрепване на националните действия в полза на децата и младите хора с набор от специфични, обозрими и измерими цели и задачи, настояха участниците.

Конференцията бе изключително плодотворна, подчерта в заключителното си слово Румен Ралчев. Той изтъкна, че последващите я действия ще са насочени към създаване на документ, който да обединява вижданията на всички участници в нея. Както и към създаването на система, която да гарантира контрол и иницииране на различни действия, свързани чрез координиране на различните видове институции и преди всичко – на неправителствените организации, което е печеливша стратегия на гражданското общество.

Организаторите подчертаха, че презентациите и докладите от конференцията ще бъдат публикувани в специално издание, което ще бъде изпратено до всички участници във форума и на отговорните институции и ангажираните с проблема неправителствени организации.

Светла СТРУМИНА, Таня ЛЕОНИДОВА и Димитринка ХРИСТОВА

Свалете файл