Възпитанието и образованието на децата и учениците в устойчиви морални ценности е обща отговорност на цялото общество
Училището е координаторът със значима възпитателна роля, защото обединява всички родители, учители, директори, гражданско общество
Кои са опорните точки на човешката личност и на обществено-икономическите формации, гарантираща им относителната стабилност, необходима за оцеляването през хилядолетията? Кое изгражда житейските ориентации и принципи, определящи поведението на човека? Това са вечни въпроси, на които философи, мислители, политици и изследователи от всички векове дават все един отговор – моралът, нравствените ценности. До днешни дни, когато философът Франсис Фукуяма заявява, че моралът е социален капитал, определящ степента на жизненоспособност на обществото. Всяко общество се крепи на система от правила и ценности, на образци и стандарти, на исторически и културни фигури, които имат значение за нацията и за изграждането на модерната държава, а за да се отличава със стабилност тази система, е необходимо възпитание в морални ценности. Затова темата за морала в българското общество и формирането на устойчива ценностна система у подрастващите се нуждае от широко огласяване, конструктивна дискусия и предлагане на успешни модели и решения.
“Възпитание в морални ценности” бе темата на проведената в София на 29 юни, в деня на светите равноапостоли Петър и Павел според православния календар, национална конференция. Организирана от Синдиката на българските учители /СБУ/, Национален съюз „Безопасност и охрана” /НСБО/, Областните администрации на град София и на Софийска област с подкрепата на Министерството на образованието, младежта и науката и на Столична община,конференцията стана факт благодарение на финансовата подкрепа на фондация „Конрад Аденауер”.
В работата на форума взеха участие проф. Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, Йорданка Фандъкова, кмет на София, Данаил Кирилов, областен управител на София-град, Живка Първанова, заместник-областен управител на София-град, Росица Тодорова, заместник-областен управител на Софийска област, Ваня Кастрева, началник на Регионалния инспекторат по образованието – София-град, представители на местната власт, на редица държавни институции и неправителствени организации, на научните среди и на родителската общност, учители, директори, синдикални активисти и членове на НСБО от цялата страна, и др. Целта на форума, чийто научен ръководител бе проф. дфн Валери Стефанов от СУ “Св. Климент Охридски”, бе да се дискутират политики, насочени към формирането на ценностна система и гражданско поведение и образование на младите хора, както и взаимодействието между различните фактори за тяхното успешно реализиране. Форумът бе открит от председателя на СБУ Янка Такева, а доклади по темата изнесоха проф. Валери Стефанов, проф. д-р Емилия Василева от Факултета по педагогика на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, проф. д-р Цветан Ракьовски от Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград и др.
„Всички тук, в залата, сме убедени, че темата „Възпитание в морални ценности” е в дневния ред на обществото – каза Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, при откриването на националната конференция. – Това е така, защото хората, които имат изградена личностна система и виждане за собствения си живот, са много важни за развитието на обществото, за неговото бъдеще като цяло”. Тя уточни, че целта на конференцията е да се дискутират политики, насочени към формирането на ценностна система и гражданско поведение и образование на младите хора, както и взаимодействието между различните фактори за тяхното успешно реализиране. И постави на вниманието на участниците като база за последвалата дискусия редица въпроси, чиито отговори са стъпка в тази посока: има ли разминаване между личностните и обществените интереси; кои са институциите, които трябва да се занимават с изграждането на ценностната система на подрастващите, ролята на семейството, на училищните настоятелства, на медиите, взаимовръзката и взаимодействието на различните фактори и т.н. Янка Такева насочи вниманието на участниците в конференцията към разработените модели на Европейската комисия по образование, които следва да се имат предвид при разработването на училищна стратегия за формиране на морални ценности в процеса на обучението, възпитанието и гражданското образование на младите хора. Специален акцент в нейното слово бе поставен върху ролята на науката, която трябва да е в основата на политиките за младите.
В приветствието си на конференцията министърът на образованието, младежта и науката проф. д-р Сергей Игнатов подчерта, че възпитанието и образованието на децата и учениците в устойчиви морални ценности е обща отговорност на цялото общество. Той заяви, че в бъдещия закон за училищното образование трябва да залегне хуманистичния и интегриран подход, поставящ в центъра на политиката подрастващите, но същевременно отчитащ ключовата и възпитателна роля на учителите. „Училището ще успее, ако не е затворено в себе си и изолирано от обществото. Проблемите на училището са проблеми на общността. В законопроекта предвиждаме една по-широка роля на училищните настоятелства и искаме обществото да бъде активен участник в тези процеси. Затова приветствам тази конференция и специално благодаря на председателя на СБУ – Янка Такева за активността и приятелското сътрудничество по тази изключително актуална тема” – каза в своето експозе министър Сергей Игнатов. Допълни, че за да има един добър училищен закон, той трябва да фокусира проблемите с ценностите и да е насочен към укрепване гражданското съзнание на младите хора. По думите му вече трети месец в цялата страна се организират ползотворни дискусии в рамките на кампанията „Българското училище на 21-ви век”, които ще продължат, за да напомнят на българското общество, че въпросите за благоденствието на нацията изискват ясни ангажименти от всички.
Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова приветства организаторите и участниците в конференцията и изрази чисто експертно и професионално, че възпитанието в морални ценности е най-важната тема на само за личността, за училището, а и за развитието на цялото общество. Училището според нея, е координаторът със значима възпитателна роля, защото обединява всички родители, учители, директори, гражданско общество. Подчерта, че това е начинът да се работи в момент на упадък на моралните ценности, всички институции да се обединят в обсъждане на предложенията и търсене на решения за бъдещото развитие. Тя отправи специалната си благодарност към г-жа Янка Такева и даде висока оценка за стила на работа и модерния начин на синдикализъм на СБУ. В края на изказването си столичният кмет Йорданка Фандъкова пожела успех в обсъждането и приемането на новия Закон за училищното образование.
С интерес бе посрещнато изказването на Областния управител на София-град Данаил Кирилов. Той изтъкна, че в съвременното ежедневие на противоречиви предизвикателства и изпитания, трябва да се помогне на младите, да се ориентират в моралните параметри. „Децата ни са объркани, изпълнени със съмнения за съдържанието на ценностите и се нуждаят от подкрепа, насърчаване, знания и истини за живота. И ние като общество не трябва да забравяме, че сме техният морален компас” – каза областният управител на София-град. Основната отговорност според него се пада семейството. Активна роля в този процес на създаване на устойчива ценностна система се възлага на училището, като се прибави влиянието на средствата за комуникация, както и на съвременните социални мрежи. „Ние в областната администрация по предложение на зам.-областния управител г-жа Живка Първанова вече подехме конкретни инициативи с учениците, възпитавайки ги в традиционните български добродетели и национално самосъзнание.”
Румен Ралчев, председател на Националния съюз „Безопасност и охрана” акцентира върху ролята на гражданското общество при изграждането на новия морал. Като пример посочи съвместните многобройни инициативи със СБУ. „Ние, като гражданска организация, се опитваме да кооперираме енергията на бивши и действащи държавни служители, на хора от бизнеса за формирането на новия морал в обществото, в частност в подрастващото поколение. И колкото и да ни се иска, това не може да стане изведнъж. Тогава, когато се полага основата на нещо, което ще се изгражда, трябва да се има предвид мнението на по-голямата част от обществото. Лесно е после да се критикува. Смятам, че това е началото на една по-дълга дискусия в помощ както на МОМН при формирането на заключителните разпоредби в закона, така и на общинските администрации, на всеки един от нас като родители. Защото днешният и утрешният морал е симбиоза на онова, което е положително назад във времето и онова, което изгражда съвременния свят. Това, което се опитваме да правим днес, е отговорност на всеки знаещ човек в обществото с цел поколението, което расте днес, а утре ще управлява България, действително да бъде възпитавано в непреходни морални ценности” – изтъкна г-н Ралчев.
Росица Тодорова, зам.-областен управител на Софийска област приветства и запозна присъстващите с две от програмите, свързани с децата и младите хора, по които активно работи областната администрация в 22-те общини на Софийска област, съвместно с други институции и неправителствени организации. Тя говори за нуждата от насърчаване обществения диалог, по-широко институционално партниране, за възпитателната функция на училището, за нуждата от по-добра социализация и развитие на ценностната ориентация на младото поколение. Акцетира върху съвместната дейност и доброто партньорство със Синдиката на българските учители, което е от голямо значение за решаване на поставените проблеми по отношение на възпитанието в граждански компетенции и умения, за обединяване усилията за разработването на национална стратегия в това отношение.
“Училището, образованието, ценностите… в изпитанията на постмодерния свят” бе темата, разгледана от научния ръководител на конференцията проф. Валери Стефанов. “Усещането за пътя, по който вървим, е много важно условие за цялостното ни възприемане на света. За нашия ентусиазъм или за нашето отчаяние и примирение – каза той. – Въпросът за опазването и ефективността на ценностите има два съществени аспекта, с които трябва да сме наясно. На първо място, ценностите зависят от мощта на институциите, призвани да ги поддържат. Такива институции са традицията, семейството, жреческата каста, църквата, училището. Когато базисните пазителски институции са в упадък, ценностите също биват връхлитани от проблеми. Вторият съществен признак за стабилността и ефективността на ценностите е тяхната способност да произвеждат личен ангажимент. Те са живи, не когато са разписани в норми и са налагани със сила, а когато общността и всеки отделен човек са силно съпричастни към тях.” Доброто образование е личен капитал и колективна кауза, знанието, по презумпция, прави отделния човек по-успешен, а общността – по-силна, по-уверена в себе си. Училището е вековна институция за преподаване на знания и за формиране на опит. По своя замисъл, модерното училище осигурява един дълголетен период за социализация. През този период детето и младият човек трябва не само да овладеят определен обем от дисциплинарно разписани знания, но и да изградят своята социална арматура. Да станат граждани – добре социализирани индивиди, способни да се ориентират в света, да вземат решения, да носят отговорности. “Нещастното поколение не е поколението, което влиза задълго в тежки исторически изпитания – припомни проф. Валери Стефанов. – Нещастно е поколението, което така и не разбира какво може да направи за себе си. Не си струва да хвърляме вини наляво и надясно, защото сполетялото ни само по себе си е достатъчно сложно, комплексно и непредвидимо. То е общата съдба и няма да я променим, като стоварим някому вината. Просто трябва да си свършим днешната работа. Защото в утрешния ден, както е известно, ни чака нова работа”.
“Духовно-нравствено развитие на подрастващите и предизвикателствата пред българското училище” бе темата, задълбочено разгледана и емоционално-съпричастно поднесена от проф. Емилия Василева. Тя подчерта, че днес е дошъл моментът да обърнем внимание на ценностно-хуманистичния и компетентностния подход в образованието, които изискват нов поглед върху резултатите от образованието, отразяващи не единствено умственото развитие на ученика, но и свързани с неговите метаумения и личностни постижения, отразяващи умения за самопознание, емоционална компетентност, за мислене, изказване на мисъл и др. “В превъплъщенията на светската суета и трудния преход към толкова нужното и изстрадано възраждане на обществото ни – каза проф. Емилия Василева – както и в ситуацията на дълбока ценностна криза на българската образователна реалност е необходимо да прекрачим прага на умозрителната педагогическа теория, като обогатим методологическите й основания и технологични ориентации, за да постигнем изграждането на духовна извисеност и хуманистична сетивносту подрастващите, от които обществото ни силно се нуждае. Педагогическата насоченост към духовно-нравствено развитие на индивида налага превъзмогването на авторитарния модел на взаимодействие и утвърждаването на личностно-ориентиран образователен модел, при който отделният индивид се възприема като ценност. Ученикът трябва да се превърне в “център на педагогическото взаимодействие”, но не самоцелно – в името на неговите ситуативни и неустойчиви потребности и интереси, а ориентирано около онези смислово-осъзнати и извечни опори за интелектуално и нравствено усъвършенстване в името на благополучието на самия ученик, както и на тези около него. При всички случаи изходната позиция в процесите на духовно-нравственото израстване е невъзможна без вникване в неподражаемите, по своята стойност и непреходна жизненост, религиозни послания, без приобщаването на децата към изконните ни национални традиции и разгръщане на друг вид сетивност и проникновеност. И то непременно в контекста на реални събития, съприкосновение с благодатните проявления на човешкото поведение, природата, изкуството.” Тя припомни, че учителите ги води в работа им усещането за мисия, а ценностният подход се базира на националния идеал за личност. Педагогическата практика има нужда да разшири субектите на влияние върху децата, като е необходимо и ново отношение към учителя, който е творецът, създаващ бъдещето на страната, добави проф. Емилия Василева.
Учебникът днес изпитва неизбежно важни деструктивни влияния и все по-трудно удържа своята досегашна роля на “инстанция”. И причината е не само в Интернет, а в невъзможността на учебника да създава привлекателни образи за света, подчерта проф. д-р Цветан Ракьовски от ЮЗУ в своята научна презентация „Учебникът – интелектуален инструмент“. Той допълни, че е важно да бъде намерен балансът между ролята на учебника като проводник на пазара и инструмент на държавата и подчерта, че това може да стане, като издаването на алтернативни учебници излезе изпод опеката на издателския интерес, а създаването на учебниците става от екипи, доминирани от държавна поръчка.
“Образованието е един от най-силните инструменти за постигане на обществен възход и на всички подрастващи в България трябва да бъде осигурена възможността да се възползват от правото си да получават качествено и пълно образование. Грамотността в сферата на религиозната история, духовност и култура е съществен признак и неотделима част от качественото образование – каза д-р Десислава Панайотова, член на Работната група по въпросите на религиозното образование към Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия, отговорен редактор на Официалния сайт на БПЦ и директор на ЦРИК „Св. св. Кирил и Методий”. – Затова е крайно необходимо всички отговорни държавни институции съвместно с основните вероизповедания у нас да обединят усилия за изработване на Национална стратегия за духовно-нравствено предучилищно възпитание и училищно образование и възможно най-скоро да бъдат осъществени необходимите законодателни промени с цел обучението по Религия да заеме полагащото му се място в задължителната подготовка на децата и учениците в Р България.” “Да не забравяме никога: Има православие у нас, има и български народ, няма православие – няма и български народ”, припомни д-р Юлия Николова от Комисията за образование и младежки дейности на НСБО. Тя запозна присъстващите с опита на извънкласните дейности и занимания, които Съюзът организира за приобщаване на децата и младите хора към морал и нравствени ценности.
Бяха изказани множество препоръки и споделена загриженост и задоволство от навременността на организираната конференция, обсъдено бе и създаването на заключителен документ, който да бъде изпратен на институциите, имащи отношение към разглеждания проблем. Към тях да бъде включено и Народното събрание, както и да се работи в посока ангажиране на медиите в популяризиране на добри практики и положителни примери в етично-нравствено и морално отношение, бяха някои от направените предложения.
Няма светско образование без духовност, припомни председателят на СБУ Янка Такева, която обобщи направените предложения. За българина именно училището е място за знание и наука, но то е и място за възпитаване на подрастващите поколения в непреходни нравствени ценности. Вярата е оказвала и оказва социализиращо влияние върху поведението и морала на обществото във всяка държава. Затова е необходимо създаване на Национална квалификационна програма, в която обучението на учителите в социални компетентности и демократични ценности трябва да бъде специален акцент.
Това да бъде първата от поредица конференции, ангажирани с може би най-актуалната тема на деня – проблемите за възпитание в морал и морални ценности, се договориха участниците в нея. Те се обединиха около идеята да бъдат привлечени и ангажирани и институциите, които могат да реализират идеите и ангажират обществото с тях, тъй като моралът и нравствените ценности определят облика и просперитета на обществото, които ги изповядват.
Свела СТРУМИНА, Таня ЛЕОНИДОВА, Димитринка ХРИСТОВА
