no-image
Наука, политика, разузнаване – кръгът, в който се въртят големите стратези на геополитиката

Невидима сила променя хора, съдби и бъдеще на цели региони в света

Наука, политика, разузнаване – кръгът, в който се въртят големите стратези на геополитиката

Действащият папа във Ватикана се отказва от престола и никой не дава смислено обяснение за този прецедент. Какво стои зад тези драматични събития? Защо се случват? Кой ги направлява?

Светът се вълнува за революционните кървави промени в редица държави в Близкия Изток, които са „планирани” няколко години по-рано под името „арабска пролет”. „Пролетта” докарва на власт ислямисти, районите продължават да са неспокойни . Цифрите на убити и ранени в Либия, Тунис, Египет растат.

В уредената Европа е разклатена официалната валута на Европейския съюз, а обреченият от натрупания рекорден дълг щатски долар се стабилизира?!

Едни държавни ръководители падат, други са убити, трети – сменени, но това не носи стабилност, а възникването на нови конфликти.

За да разберем какво става около нас и по света трябва да имаме ясна представа в какво време живеем. Обяснения от типа: „за всичко са виновни комунистите и Държавна сигурност” е типична реплика за хора – жертви на класическото „промиване на мозъци”. Обикновено тези хора не се замислят за обективните обстоятелства и ситуация, а по-скоро се чувстват комфортно да създадат убеждението да има някой виновен.

Днес, за да си обясним събитията около нас трябва да си даваме ясна представа за употребата на понятия като „мека сила”/МС/, да познаваме технологиите на социалното инженерство и да осмислим словосъчетанието „умна власт”. Няма събитие по света, което да не ползва зад кадър МС, десетократно увеличена с най-новите информационни и когнитивни (познавателни) технологии. В последните години няма случай на пряко военно вмешателство, което да не е предшествано от информационна артилерийска подготовка. Големите експерти в прилагането на МС са световно известни фигури като Збигнев Бжежински, Ф. Гордън, Хенри Кисинджър, М. Макфол, К. Райс и други. Прави впечатление, че изброените личности са се въртяли в професионалната си кариера постоянно в един и същи кръг: от науката в политиката, от политиката в разузнаването, от разузнаването в науката – широко разпространена практика за тези страни, в които имаме сериозна държавност и стратегически планове за десетилетия напред във времето.

Главният смисъл на използването на МС е във формирането на привлекателна власт, т.е. способност да се влияе на поведението на хората, опосредствено да бъдат заставяни да правят това, което в други случаи, при никакви обстоятелства не биха извършили. Този резултат се постига чрез използването на „властта на информацията и образа”, властта на смисъла. Накратко, ядрото на МС включва в себе си – нематериалност, информативност и подвижност.

Основен инструмент на МС са медиите, които в глобален мащаб манипулират историческата памет. Чрез художествени произведения се третират определени исторически факти. Наполеон преди време е казал: „Аз се страхувам повече от три вестника от колкото от сто хиляди щика”. Днес обаче има една съществена разлика. Твърдението, че „Който владее информацията-той управлява света” отстъпи място на когнитивния принцип „Който умее да систематизира информацията и от нея да получава знания, той управлява света”.

Религията е сериозен фактор, който пречи на мощните глобализационни процеси. Те целят превръщането на света в сбор от атомизирани индивиди. Различните вероизповедания формират определен мироглед, който осмисля околната среда, начина на живот, поведение и предприети действия Политиката, действията на медиите напомнят на онази старица, която хвърлила преди векове съчки в кладата на Ян Хус. С това свое действие бабичката заслужила от великия мъж, чиито живот е преминал в борба за защита на бедните, думите превърнали се крилата фраза: Sancta Simplicitas!, или „О, свещена простота!“

Днес в целия свят се наблюдава повишено внимание към Църквата. Макар и официално да живеем в глобализиращ се свят, всеки народ се опитва да намери своята национална идентичност. Идеологическите доктрини идват и си заминават във времето. Единствено религията е тази, която остава, обединява хората, продължава да играе важна роля за определянето и съхранението на националната идентичност.

„Слънчевият сплит” на Светия престол е изтъкан от финанси-разузнаване-политика

Всяка една промяна във Ватикана получава като следствие и своята геополитическа проекция. Повечето медии се впуснаха в най-дребните, не толкова съществени детайли от живота на предпоследния папа, Бенедикт XVI и в този на новоизбрания папа Франциск и така „изпуснаха” същественото, невидимото в смяната на караула на Светия престол.

Ватикана е държава, но и световен център, с огромно влияние. „Слънчевият сплит” на Светия престол във Ватикана е изтъкан от финанси-разузнаване-политика.

Сталин е сравнявал болшевишката партия с Йезуитския орден. Звучи парадоксално, но е факт. Йезуитският орден, Опус Дей и Малтийският орден понякога са взаимодействали с Православието. По времето на управлението на император Павел I /Павел Първи Петрович, царувал 1796-1801г., е избран за Велик магистър на Малтийския орден, на който предоставя убежище в Русия, след като Орденът е прогонен от Малта от Наполеон Бонапарт – бел. авт./ Малтийският кръст е включен като елемент в герба на Руската империя.

Какво се случи във Ватикана – кой стои зад смяната на папа Бенедикт XVI и последвалото ръкополагане на папа Франциск

Смяната на предпоследния папа Бенедикт XVI и последвалото ръкополагане на папа Франциск бе съпроводена от мощен удар върху Банка Ватикана, най-секретната институция на Ватикана. Финансовата институция бе подчинена пряко на папата и нямаше никакъв външен контрол над нея. Банка Ватикана има за спонсори над 30 000 католически религиозни организации и разполага с огромна финансова мощ. През далечната 1860 година Ватикана е длъжник на банковата група на Ротшилд. Дълговете на Светия престол ги връщат на банкерите обикновените италианци.

На 9 февруари 2013 г. папата се среща с представители на Малтийския орден, който изпълнява ролята на посредник, а на следващия ден, Бенедикт XVI обявява най-неочаквано своето оттегляне и Банка Ватикана е поставена под външен контрол.

До този момент в света има три властови центъра: Ватикана – идеологически център на „новия световен ред” със значителен неконтролируем финансов ресурс. Втори властови център, финансовия, представен от Лондонското Сити. Трети, политически властови център, е разположен във Вашингтонския окръг Колумбия.

Случилото се през последните месеци в Светия престол напомня на „ватиканска пролет”, по аналогия със събитията в Северна Африка и Близкия Изток, наречени „арабска пролет”? Промените във Ватикана трябва да доведат до преформатиране на мирогледните позиции на Светия престол, в унисон с глобализационните императиви.

Информация в аванс – какво стои зад нея

През май 2012 година шефът на Отдел информация и нормативно-законодателно регулиране в Белия дом Касс Сънштайн /Cass Robert Sunstein/, наричан още „информационен цар” на президента Обама, заявява пред близкото си обкръжение, че „след арабската пролет” ще имаме „ватиканска пролет”. Лавината от медийни и административни атаки от световната банкова система срещу Ватикана започна, когато Светият престол подкрепи инициативата на блока БРИКС /BRICS – англ., акроним от имената на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка – бел. авт./ за реорганизация на световната финансова система.

Какво се бе случило? Петте страни предприеха стъпки за ликвидиране на финансовия контрол на Лондон, Франкфурт, Ню Йорк и Вашингтон, като имат за цел създаването на собствена система за разплащания. По този начин Ватикана попадна в списъка на фактическите врагове на банковия картел, Ротшилд – Сорос, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Самият Касс Сънштайн е типичен пример за неотроцкист от новото поколение. Не са много тези, които са информирани, че той е и посредникът между Белия дом и тези, които управляват операцията Уикилийкс и Джулиан Асандж.

Накратко казано, Ватикана бе атакувана широкомащабно и превзета от финансираните от Ротшилд и Сорос мондиалистки и неотроцкистки структури. Същите, които организираха и осъществиха „когнитивното управление” при реализирането на „цветните революции” в Сърбия, Украйна, Грузия, Тунис, Египет и други.

За любителите на дълбочинните анализи мога да посоча като факт, че на 17 март т. г. представител на Ватикана предложи „Ден на юдаизма”. Налице е видима промяна и натиск католиците да признаят юдеите за свой „старши брат” т.е. за лидер.

По отношение на новия папа у нас в медиите се изписаха доста неверни версии и анализи, като постоянно се правят коментари за скриване на истинските цели на така наречената „ватиканската пролет”. Самият факт, че Франциск бе избран за глава на римо-католическата църква в изключително кратък срок навежда на мисълта, че въпросът с неговата кандидатура е бил решен предварително.

Реално, почти паралелно с предаването на властта в Светия престол, Малтийският орден завзе финансите на Ватикана. Повече от ясно е, че йезуитите получиха цялата явна и скрита власт в града-държава, средище на световния католицизъм. За да стане картината по-пълна, трябва да се отбележи и следният немаловажен факт: папа Франциск е в топли дружески отношения с „либералния равин” Абрам Скорки. Освен това е съавтор с него на книгата „Диалог”, излязла от печат през 2010 година на испански език, с название “Sobre el Cielo y la Terra”. Думата “sobre” има две значения „за” и „над”. По-ясно казано, книжният диалог между архиепископа-йезуит и либералния равин е озаглавен „Над Небето и Земята”, т.е. внушава се едва ли не, че йезуитите и равините са „над Бога”.

Основната цел на промените във Ватикана е формулирана много точно от Олга Четверикова, водещ руски специалист по Ватикана и конфесионалните въпроси. Според нея става въпрос за „нова евангелизация”, където „под красивата формула се скрива старо съдържание, същината на което е в икуменическата откритост и междурелигиозния диалог, чиято цел е по-нататъшното размиване на христянството /етика и догматика/ в „единна световна религия” под ръководството на римския папа, който самият пребивава под контрола на „старшия брат”.

Православие, служби за сигурност, досиета 

Ватикана винаги е разполагала с мощни специални служби.

Формално структурата за сигурност на Светия престол – Sodalitium pianum, е разформирована през 1922 година, при папа Бенедикт XV. Важно е да се отбележи, че Разузнаването и Контраразузнаването на Светия престол винаги са функционирали перфектно. По времето на оглавяването на Светия престол от папа Йоан Павел II, секретните служби на Ватикана са изключително активни в Латинска Америка и в Русия. Прочутият „ловец на нацисти” Симон Визентал твърди, че Контраразузнаването на Светия престол е по-ефективно и от това на МОСАД. Кадровият състав на ватиканските специални служби се обучава от бившия офицер от италианските секретни служби /SISDE/, Доменико Джиани. Тук бих искал да обърна внимание на следното, че Разузнаването на Ватикана има тайна мрежа от кардинали, монсеньори, свещеници, както и доверени светски сътрудници. 

Ватикана никога не е разпускала своите специални служби, които често са ставали причина за обрати в историята на човечеството.

Мрежата на ватиканското разузнаване е глобална. Бившият служител на финансовата полиция Доменико Джиани помага на Светия престол да създаде гъста мрежа от агенти и осведомители във Ватикана. Редица западни експерти правят интересен паралел. Те считат, че ватиканските специални служби силно напомнят на ЩАЗИ от времената на ГДР. Ватиканското контраразузнаване е създадено през 1500-та година. Неговият девиз е бил „За Кръста с шпага”. Ватиканското разузнаване разкрива заговори, които остават неизвестни дори за ЦРУ и МОСАД. Тук ще спомена, че Агентурата на ватиканските разузнавачи в расо разкрива подготвяно покушение срещу израелския премиер Голда Майер, т. е. говоря за структура, с безспорно изявен професионализъм.

Започнах анализа си с здравата връзка на политика, религия и разузнаване, като кръг, от решенията и действията на който се направляват глобални процеси на различни континенти в света. Този кръг ражда революции, правителствени промени, преструктуриране на групи държави, свързани със слагане на ръка на ресурси, геополитически маршрути, бъдещо влияние…

                                        Генерал-лейтенант о.р. Валери Лазаров 

 Боян Чуков- международен анализатор и експерт по проблемите на геополитиката.